МЍЛКУВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. и диал. Умилквам се. Но като разбра [шилето], че няма, разпери уши на различни страни, тръсна глава недоволно и взе да се милкува. Г. Краев, Ч, 56. Зела да му са милкува и да му обещава сяко удоволствие и благополучие, ако той я последува. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 47. Человекът извади търна, .. Туй животно [лъвът], за да му възблагодари, милкуваше му ся като куче и да му не стори никое зло. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 170.